Рода на Бегонията

 
   Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 1000 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични   райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о-в Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали. За първи път бегонията е представена в Англия в 1777 година. Отглежда се заради декоративните й листа и красивите цветове. У нас са популярни само десетина  разновидности. Тя е сред най-предпочитаните стайни растения   заради богатите си на цветове листа и защото сравнително бързо нараства. По принцип тя не е капризна за отглеждане, но си има няколко особености, които трябва стриктно да се спазват.
Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.


Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края. 


Багрите им ще се запазят само при висока влажност на въздуха и далеч от преки слънчеви лъчи. В природата декоративнолистните бегонии най-често растат на влажни сенчести места. В Андите и в   Хималаите се срещат дори на височина 4000м. Бегониите имат сърцевидно, асиметрично очертание на листата.Листата на повечето видове са коси - кососърцевидни, косоовални или косолентовидни. Стъблата и дръжките им са дебели и месести. При поливането на бегониите трябва да избягвате както застояването на вода в субстрата, така и пресъхването му. По време на периода на покой от края на есента до средата на   пролетта между поливките повърхностният слой на почвата трябва да засъхва до 1 см дълбочина. Много видове декоративнолистни бегонии може да цъфтят по всяко време на годината, даже понякога цветовете са големи и оригинални, но се смята, че не са особено красиви и се губят на фона на пъстрите листа. Затова истинските любители чупят цветните пъпки още при   появата им. Някои видове израстват нависоко и долната част на   стъблата им се оголва. За да съхраните декоративната им стойност, чупете дългите стъбла, като оставяте 1-2 спящи пъпки. По листата на кралската бегония са си дали среща невероятно разнообразие от багри. Но достигнат ли до тях преки слънчеви лъчи, цветовете ще избледнеят. Белите цветчета напълно се губят на фона на пъстрите листа на тигровата бегония. Затова е добре да ги откъснете, за да не изтощават растението. По листата на бегония мазониана сякаш са нарисувани рицарски кръстове, а тези на олимпика са като морски раковини.
Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.

Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.
  Почва - смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.
За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.
Размножаване:

За да получите нова бегония, ще ви е достатъчен един добре развит лист. Отделете го с част от стъблото от растението и с остър нож срежете всички главни жилки непосредствено над местата, където се раздвояват. Поставете листата на повърхността на почвата, а частта със   стъблото заровете. Притиснете отгоре на местата на срезовете с малки камъчета. След това покрийте саксията със стъкло и поддържайте равномерна влажност и температура около 25 градуса. Поливайте с топла престояла вода в самия край на саксията и внимавайте да не намокрите листото. След няколко седмици ще се появят първите нежни листенца. Остава да ги отделите и да ги разсадите. Бегониите имат еднополови цветове като женските са прости и имат близалце, а мъжките са големи, богати и кичести и имат тичинки. Двата вида цветове се срещат и в едно съцветие.


В света на стайните растения могат да се открият най-различни шедьоври, в това число и с потресаващо красиви листа. Например на червенолистната бегония и на първо място на кралската (Begonia rex) можеш да се радваш през цялата година.
Цветчетата й са малки и невзрачни, заради това обикновено те се отстраняват. Тогава листата стават още по-големи и изразителни. В зависимост от сорта, а те са наистина    много, листата могат да бъдат гладки и блестящи или матови и мъхести. В същото време украската им е от преобладаващо тъмнозелено до червенокафяво. А формата и размерите им са още по-разнообразни. Всички бегонии обичат топлото, не понасят преовлажняване на почвата и преките слънчеви лъчи. Щом растението започне да губи красивия си вид    и   порасне много, може лесно да бъде обновено. Достатъчно е да се отчупи клонче и да се окорени. При някой видове това се прави всяка година, а при други – през две-три.




{START_COUNTER}